ХЕПИЕНД

автор: Деян Енев

Пристигането на изпълнителката на главната роля се очакваше от целия снимачен екип с огромен интерес. Макар и само на двайсет, тя вече беше звезда. Миналото й на фотомодел широко се коментираше от всички. Само краката й, разправяше мръсникът Евлоги, стрували цяло състояние. Някакъв арабски шейх, разправяше още той, бил готов да поръча златна отливка на тялото й, която щял да й подари, ако се навиела да преспи с него. Осветителят Бойко през целия ден беше като трескав. Даже и двете ракии, които удари на обяд в хотелската стая при Сома, и те не го отпуснаха.
Актрисата пристигна със специално изпратения за нея микробус на продукцията в пет следобед. На живо тя се стори на Бойко даже още по-интересна, грациозна и крехка, отколкото беше очаквал. Тя веднага се прибра в стаята си на четвъртия етаж в хотела, а Бойко, като мина два-три пъти уж случайно край вратата й, накрая отново се запъти към павилионите на панаирното градче, пусти и кънтящи сега през зимата. В един от тях беше построен декорът на продукцията.
– Видя ли я? – попита начаса Кирил, художникът на филма, слаб мъж с вързана на опашка коса, който сушеше с калорифера прясно боядисаните стени на „мансардата“. Бойко само кимна мълчаливо.
Снимките бяха насрочени за девет вечерта. Организаторът Евлоги изгони още в седем всички, които се мотаеха наоколо без работа, и заключи вратите на павилиона. Остана отворена само вратата на служебния вход. Точно в девет без петнайсет през нея влязоха режисьорът на филма и младата актриса. На Бойко краката пак му се подкосиха. Евлоги много искаше да остане, но режисьорът не му разреши. Тъжният Евлоги смигна мръснишки на Бойко и като бръкна в джобовете си, с достойнство напусна снимачната площадка. В построената от стиропор и измазана с гипс „мансарда“ беше адска жега. Мускулестият като Тарзан актьор, който щеше да партнира на актрисата в еротичната сцена, правеше лицеви опори в ъгъла. Режисьорът, сух и жилав като уличен хлапак въпреки годините си, погледна часовника си и плесна с ръце.
– И така, деца мои – обърна се към актьорите той, като ги прегърна през раменете, – вие се обичате. Използвате всяка минута да сте заедно. Не можете един без друг. Нали сте виждали как лебедите плуват на двойки в езерото, как се носят по водата, преплели шиите си и изпълнени с трепет и любов един към друг? Ето, това искам от вас. Никакъв фалш, никакъв срам, вие сте центърът на вселената, вие се обичате и искате всички да го разберат. Искам това да е най-смислената и красива еротична сцена в нашето кино.
Режисьорът щракна с пръсти и Бойко трепна като изваден от сън. Очите му неволно срещнаха очите на актрисата и той се изчерви.
– Събличайте се – каза режисьорът на двамата. – И ми изпейте химна на любовта!
– Камера! – извика той след малко.
Окото на камерата се насочи към тясното легло, покрито с одеяло – единствената вещ в „мансардата“.
От капандурата нахлу предутринна гълъбова светлина.  Двамата седнаха на леглото. Ръката на актьора се плъзна по слабия гръб на актрисата, преброи тайните знаци на прешлените, стигна до шията и като докосна крилцата на ключиците, отново пое надолу. Момичето се извърна и прегърна тази ръка. Гладкият й корем блесна като риба. Шиите им се сплетоха – мъжката, застанала като изсечена от мрамор, и женската, нежна и безплътна като отразена във вода. Устните на момичето бяха подути и красиви. Тя го търсеше и мамеше към постелята с тези устни, сами в мрака на цялата вселена. Изкачваше се с тях по стълбата на врата му. Жилите там се изопнаха, за да помогнат. Целият гръб на мъжа се изопна, за да помогне, и по него затрепкаха като слънчеви зайчета десетки мускули. Белите крака на момичето изплуваха от сянката и обгърнаха кръста му, и заживяха там свой собствен живот. Ръцете й се впиваха в раменете му и напразно търсеха да се хванат за нещо.
– Стоп – каза режисьорът и бръмченето на камерата спря.
Актьорът се надигна, преметна през кръста си хавлиена кърпа и запали една цигара. Коремните му мускули се свиваха и разпущаха тъй, сякаш дълго беше тичал. Актрисата седна на леглото и прегърна с ръце коленете си.
Режисьорът разпери пръстите си като жрец.
– Малко повече фантазия, деца. Вие притежавате опита на хилядолетията, но го откривате за пръв път чрез себе си. Вие сте първият мъж и първата жена на тази земя. Разрушете стереотипа. Това легло е поставено тук, за да покаже, че може да минете и без него.
Камерата отново забръмча.
Момичето се изправи и тръгна към прозореца. Ръцете й се плъзнаха по стъклото. Две големи ръце с изпъкнали жили ги захлупиха. Мъжкото тяло скри женското. От момичето остана да се вижда само бялото на очите й. Бавният змийски танц на мъжкото тяло, отчетливите му движения на метроном бяха особено красиви, защото се одухотворяваха от кратки нежни отблясъци, от бледи късове луна, изтръгнати сякаш насила от тъмнината.
– Стоп – каза режисьорът. – Така е по-добре, много по-добре. – Той извади цигара, запали я, смукна два пъти и като я хвърли, отключи служебния вход и излезе навън. Актрисата бързо се облече и изтича подир него.
Скоро и другите се изнесоха и Бойко остана сам в „мансардата“, построена сред огромното хале на павилиона. Той още веднъж разгледа внимателно всичко. Докосна уплашено леглото и надникна през стъклата на капандурата. Отвън се виждаше изключеният прожектор на фона на някаква неизмазана тухлена стена. Бойко изключи шалтера и излезе навън в зимната нощ.
Изобщо не му се спеше. Като стигна до хотела, той се качи направо в барчето на последния етаж. Тясното помещение беше обляно в червена светлина и полупразно. Тази светлина се стори на Бойко подходяща за настроението му. Барманът се беше облегнал с лакти на бара и гледаше в екрана на видеото. Докато се настаняваше на високия стол, Бойко зърна ненадейно режисьора и актрисата. Те бяха чак в дъното, седнали на маса за двама с гръб към останалите. Бойко си поръча една малка водка и потъна в червената бездна.
Тръгна си чак призори, дълго след като режисьорът и актрисата бяха излезли прегърнати и той ги беше изпроводил с дълъг немигащ поглед. Преди да се прибере, поскита из етажите на хотела. Стъпките му глъхнеха върху мокета. На четвъртия етаж се сблъска с актрисата. Тя безуспешно се мъчеше да отключи вратата на стаята си. Беше навлякла на голо широка мъжка риза, която едва й покриваше задника и беше толкова пияна, че изобщо не го позна. Бойко й помогна да отключи и се запъти към стаята си да спи.
Когато влезе вътре, Сома седеше по пижама на леглото и дремеше. Сома тежеше над сто и тридесет килограма и нощите бяха особено мъчителни за него, защото в мига, в който се унесеше и се отпуснеше по гръб, започваше да се задушава. Иначе като пиротехник нямаше равен на себе си в Киноцентъра.
Бойко прекоси стаята и отиде до прозореца.
– Той я начука – каза след малко сякаш на себе си. В черното огледало на стъклото се виждаше как Сома се размърда и измъкна изпод възглавницата манерката си, пълна с някаква известна само на него скоросмъртница; как дълго пи, а после едва успя да завинти капачката, защото ръцете му трепереха.
Бойко се обърна към него.
– Това учудва ли те? – попита Сома със свирещия си глас, като го погледна в очите, преди да започне отново да развива капачката.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: