Стихове на Преслава Бакалова

автор: Преслава Бакалова /гр.Варна

*****
Когато прелива от чувства
дори и най-бедният стих,
тогава света ще напусна
със поглед доволен и тих.
Когато в две думи успея
един цял живот да сбера,
тогава,знам,ще онемея,
какво да ви кажа след това?
Когато очите не искат
със сълзи света да поят,
силно аз ще ги стискам
и сляпа ще търся нов път,
След време,ако остарея
и гасне живота-искра,
песен една ще изпея
и нека тогаз да умра!
А толкова искам да дам
подарък за тези след мен,
оставям душата си храм
и вярата в новия ден!

–––

ЧОВЕК

Безпътен е човекът в свойте цели,
опиянен от еднодневна красота,
в мига,когато няма той предели,
пешен със мисъл да плени света.
Бушува във сърцето му живота.
от чувства слисан,вдъхновен,
а разумът-една сирота,
остава роб на вчерашния ден.
Изгарящ е човекът в своя пламък,
повярвал в по-добрия ден,
един Сизиф забутал своя камък,
от философията на духа пленен,
един поет,обречен да обича,
и прозаик на мъдрите слова,
след вятъра човекът бурно тича
и се превръща в прах, и светлина.
Един объркан Хамлет,това ли е човекът?-
нерационален,даже малко луд,
изграждащ цял живота пътека,
отичащ каменния път.
А може би това го прави титаничен,
сред хиляди двуноги същества,
светът мени се,става по-различен-
човеците умират със сърца!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: