ОКТАВИО ПАС
Октавио Пас (на испански: Octavio Paz) е мексикански писател, поет и дипломат, едно от най-важните имена в латиноамериканската литература на 20 век. През 1990 г. той получава Нобелова награда за литература.
Октавио Пас е роден в град Мексико по време на Мексиканската
Революция.Израства в съседното село Микскоак, днес част от града, под грижите на религиозната си майка, на леля си и на дядо си по бащина линия, бивш войник, привърженик на Порфирио Диас, либерален интелектуалец и писател. Баща му, също Октавио Пас, работи като журналист и юрист за Емилио Сапата и активно участва в аграрната реформа след революцията, поради което за дълги периоди отсъства от дома си.
Октавио Пас се запознава с литературата от ранна възраст под влиянието на дядо си и неговата библиотека с класически произведения и мексиканска модернистична литература. През 20-те години той открива европейските поети Херардо Диего, Хуан Рамон Хименес и Антонио Мачадо, които оказват влияние върху първите му произведения. Първото си стихотворение публикува през 1931 г.. То е озаглавено „Caballera“ и започва с епиграф от френския поет Сен-Джон Перс. Две години по-късно, на 19-годишна възраст, той издава първата си стихосбирка „Luna Silvestre“.
През 1943 Октавио Пас отива да учи в Университета в Бъркли, СЬЩ, а две години по-късно постъпва на дипломатическа служба и до 1962 работи в посолството на Мексико във Франция. През 1950 той публикува там „El laberinto de la soledad“, задълбочено изследване на мексиканската идентичност. През 1962 е назначен за посланик в Индия, където завършва няколко книги. През 1968 той напуска държавната служба в знак на протест срещу убийството на стотици студенти от правителството в клането в Тлателолко.
Годините до смъртта му са посветени на литературата и политиката.
Годините до смъртта му са посветени на литературата и политиката.
Стихосбирки
- „Luna silvestre“ (1933)
- „Bajo tu clara sombra y otros poemas“ (1937)
- „No pasaran!“ (1937)
- „ Libertad bajo palabra“ (1949)
- „¿Águila o sol?“ (1951)
- „Piedra de sol“ (1957)
- „Blanco“ (1967)
- „Ladera este“ (1971)
- „Hijos del aire“ (1979; съвместно с Чарлз Томлинсън)
- „Árbol adentro“ (1987)
Есета и критика
- „El laberinto de la soledad“ (1950)
- „El arco y la lira“ (1956)
- „Las peras del olmo“ (1957)
- „Conjunciones y disyunciones“ (1969)
- „El mono gramático“ (1974)
- „Tiempo nublado“ (1983)
- „Sor Juana: Or, the Traps of Faith“ (размисли върху поетесата, учен и математик Сор Хуана)
.
източник: Уикипедия
източник: Уикипедия