ОКТАВИО ПАС

Posted by peniashkiplashkoff on 08.08.2012 · Вашият коментар 

Октавио Пас (на испански: Octavio Paz) е мексикански писател, поет и дипломат, едно от най-важните имена в латиноамериканската литература на 20 век. През 1990 г. той получава Нобелова награда за литература.

Октавио Пас е роден в град Мексико по време на Мексиканската

Революция.Израства в съседното село Микскоак, днес част от града, под грижите на религиозната си майка, на леля си и на дядо си по бащина линия, бивш войник, привърженик на  Порфирио Диас, либерален интелектуалец и писател. Баща му, също Октавио Пас, работи като журналист и юрист за Емилио Сапата и активно участва в аграрната реформа след революцията, поради което за дълги периоди отсъства от дома си.

Октавио Пас се запознава с литературата от ранна възраст под влиянието на дядо си и неговата библиотека с класически произведения и мексиканска модернистична литература. През 20-те години той открива европейските поети Херардо Диего, Хуан Рамон Хименес и Антонио Мачадо, които оказват влияние върху първите му произведения. Първото си стихотворение публикува през 1931 г.. То е озаглавено „Caballera“ и започва с епиграф от френския поет Сен-Джон Перс. Две години по-късно, на 19-годишна възраст, той издава първата си стихосбирка „Luna Silvestre“.

През 1943 Октавио Пас отива да учи в  Университета в Бъркли, СЬЩ,  а две години по-късно постъпва на дипломатическа служба и до 1962 работи в посолството на Мексико във Франция. През 1950 той публикува там „El laberinto de la soledad“, задълбочено изследване на мексиканската идентичност. През 1962 е назначен за посланик в Индия,  където завършва няколко книги. През 1968 той напуска държавната служба в знак на протест срещу убийството на стотици студенти от правителството в клането в Тлателолко.
Годините до смъртта му са посветени на литературата и политиката.

Стихосбирки

• „Luna silvestre“ (1933)
• „Bajo tu clara sombra y otros poemas“ (1937)
• „No pasaran!“ (1937)
• „ Libertad bajo palabra“ (1949)
• „¿Águila o sol?“ (1951)
• „Piedra de sol“ (1957)
• „Blanco“ (1967)
• „Ladera este“ (1971)
• „Hijos del aire“ (1979; съвместно с Чарлз Томлинсън)
• „Árbol adentro“ (1987)

Есета и критика

• „El laberinto de la soledad“ (1950)
• „El arco y la lira“ (1956)
• „Las peras del olmo“ (1957)
• „Conjunciones y disyunciones“ (1969)
• „El mono gramático“ (1974)
• „Tiempo nublado“ (1983)
• „Sor Juana: Or, the Traps of Faith“ (размисли върху поетесата, учен и математик Сор Хуана)

.
източник: Уикипедия

Filed under МЕКСИКАНСКИ ПИСАТЕЛИ И ПОЕТИ · Tagged with ОКТАВИО ПАС