БАТАЛНА ЖИВОПИС

Баталната живопис (от френски bataille, „битка“) е жанр в живописта, който третира военни теми — военния бит, картините на бойните действия, образите на войниците и военачалниците. Картините не само обрисуват батални сцени, но обикновено и прославят героизма на воините. Характерни за баталната живопис са многофигурните сцени и предаването на напрегнатата атмосфера на битката.
Военни сцени са изобразявани още в древността и с всички средства и техники на изобразителното изкуство: в скулптури, стенописи, върху рисувана керамика. Баталната живопис се среща през Средновековието под формата на миниатюри в средновековните хроники. Жанрът се развива и през Ренесанса, когато художниците са рисували в стремеж да предадат максимално сгъстено напрежението във войната. През 17 век тенденцията в баталната живопис е по посока по-точното изобразяване на сраженията.
През 18 и 19 век баталната живопис заема значимо място в европейската живопис, особено в руската и френската, като в творчеството на художници като Йожен Дьолакроа и Василий Суриков проникват хуманистични тенденции, достигащи при Франсиско Гоя и Василий Верешчагин до крайности в изобразяването на ужасите на войната.

Баталната живопис в България

На територията на България, изображения на батални сцени и воини се срещат по множество паметници на културата и изкуството на древните траки, гърци и римляни, и по-специално върху каменната пластика, керамика и върху предмети от съкровищата. Сцени на военни действия са изобразени на старобългарски паметници: скалния релеф Мадарски конник, по съдове от Нагисентмиклошкото съкровище, по каменна пластика, открита в Плиска и Преслав. Средновековни хронисти рисуват батални сцени в хрониките си: Йоан Скилица в Мадридския ръкопис, Константин Манасий в своята Манасиева летопис. Такива има и в църковната стенопис и иконопис, като най-често изобразявани в такива сцени са Свети Георги, светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат, Прокопий и Нестор. Голям брой фигури на светци-воини са изрисувани в болярските църкви на хълма Трапезица, в Боянската църква, в църквата на Земенския манастир, в костницата на Бачковския манастир и другаде.
В периода на Възраждането и Освобождението на България жанрът добива особена актуалност и идейна насоченост. Разчупени са каноните на религиозната живопис и в някои творби иконописците от 19 век ясно проличават алюзии с поробения български народ и руските му освободители. Пример е иконата „Свети Евстатий“ на Захари Зограф от 1838 г., изобразяваща светеца като руски пълководец на кон, в чиито крака е изобразена поела на поход многочислена армия. Множество картини на историческа и военна тематика рисува Николай Павлович: „Победата на руските войски при Доростол“, „Аспарух с дружината си на път към Дунава“, „Пленяването на византийския император Теодор Комнин от Иван Асен II“, серия графики изобразяващи Райна Княгиня. С революционен и батален характер са карикатурите и литографиите на полския художник-емигрант Хенрих Дембицки, посветени на…
продължете да четете от тук: БАТАЛНА ЖИВОПИС

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: