ОТНОСНО СВОБОДАТА

Според мен тази тема има не само личен, но и обществено-национален характер. Погледнато от тематичен аспект, свободата е полифонична, но независимо от това е ограничена.
В библията са заложени общовалидни принципи относно най-добрата употреба на нашето време. С една дума, „Всичко е позволено, но не всичко е полезно.” „Всичко е полезно, но не всичко е назидателно” (1 Коритяни 10:23-24, Римляни 14:19)

Правя това леко и моментно отклонение поради причината, личността да има правото да подбира желаната дейност, която ще върши. Изключително важно е, тя да бъде не само в личностна, но и в обществена полза.
Така, че свободата, която ни е отредена като възможност за подбор, за да живеем, съществуваме и с правото да се развиваме, и усъвършенстваме в позитивен аспект е похвално.
Свободата да избираме, не е свободия. Свободата на избор за изпълнение на нашите желания в положителен и градивен аспект  не бива да се променя заради обърканите, необмислени а понякога и порочни желания на шепа хора, независимо кои са.
Не може да съществува устойчиво и прогресивно развитие на обществото, без свободата на неговите членове, въпреки бюрократичните ограничения… (някъде са повече, а някъде по-малко).
Появата на личността при човека е дълъг полифоничен процес на базата на социални и обществено-исторически фактори, условия и инструменти.
Личността е изграден субект, личностно дефиниран с необходимото образование, придобито в индивидуалното развитие на човека.
Личността не би могла да съществува и да се усъвършенства (в позитивен аспект) без възможността за правото на социална свобода, а това означава и предполага равнопоставеност на социалните субекти и да изявяват свободната си воля.
    Съществуват следните видове социална свобода:
– на отделната личност;
– на общности на личността;
– юридическа;
– религиозна;
– морална;
и пр.
– мнима;
– действителна;
Не винаги свободата може да се разглежда от правната положителна страна.
Следейки парламентарната аудитория, бих могъл да наблегна на факта върху така наречената неподражаема „партизанска” реторика и спираща дъха умозаключения, които я кореспондират оттук-оттам  с фактите, дори нямат никаква връзка с реалноста.
Именно такава изява бих нарекъл „Словестна свободия”. Точно такива политици определящи лицето на държавата, изразяват своето държание и речи извън необходимия протокол и словоред.
Съществува и друг вид свобода, която трябва да се спазва е информационната.
Именно чрез нея потребителите получават реалната възможност да творят, да се развиват и усъвършенствуват, ползвайки скъпоструващ софтуер напълно безплатно (поради безпаричие).
„Информационната свободия” на която е подложен нашия съвременник, го води до мързел, който реално погледнато не  води до прогрес.
Криворазбраната свобода подведе доста хора, начина на мислене, дори и техния изказ (погледнато в ретрограден аспект).
Свободата като право на избор, отношение, търсене, решаване, слово и т.н.  се ражда в демократично общество.
Всички знаем, че е така. Не случайно го казвам.
Раждането на демокрацията в нашата мила  родина, не означава, че е налице такава както трябва да бъде. В началния и стадий за повечето граждани  на страната се промени възприемането на „Свободата” като такава. Промениха се много неща, дори се родиха доста крехки „недъгави” и „болни” отрочета.
Свободата не е тази, която се ражда, а тази която всевишния ни предлага след нашето раждане, но не е сто процентова. Тя предлага своите трудни моменти, които трябва да преодолеем, дори и препятствията и ограниченията, които ще съществуват вечно.
Бих добавил и темата за любовта, понеже без свободата да се обича, животът е немислим.
Любовта към другия, позволява да му се даде правото да бъде себе си във всяко едно начинание и да не се жертва заради егоистичните намерения (включително и близките), за да се развива личностно и творчески.
Имайки предвид  жертвата, която правят „Великите учители” за да подпомагат хората за тяхното духовно развитие е доказателство за едно от ограниченията на свободата.
По същия начин се тълкуват и ограниченията, в които се впримчват родителите  за да отгледат и изучат децата си.
Съгласно една от теориите на Дзен, е да отвори очите на съзнанието за истинския смисъл на съществуването. Той настоява за постигане на този факт, а свободата тук се разбира като освобождаване на всички неестествени прегради, в  тава число и такива, които и ние сами си  поставяме.
Когато говорим за ограничения, прегради, не да се забравя и правото на  свободното слово. То е изключително важно …
В едно ново общество езикът следва политическите и икономическите промени.
Темата за свободата на словото и на българският език  породи редица дискусии, най-вече в медиите, които реагираха негативно спрямо ползването на чуждици.
Явиха се нови поддръжници за чистотата на българския език.
Като обобщение искам да напомня, че всеки народ се е борил за свободата си, и я отстоявал до края на живота си, както постъпиха Левски, Ботев и други наши велики герои за „чиста и свята република”.
Свободата е тази, която ражда надеждата.


©  Николай Пеняшки – Плашков

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: