ЩРИХ ЗА ОТКРОВЕНОСТТА

Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, и произведение на конкретната личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е постигане на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случая говорим за мнение и искреност относно конкретиката.
Често се стига до парадокса, дали е необходимо човек да бъде неподправен с поведението си, или най-често с яснотата на словото си да докаже на другия, дали е постъпил правилно, или пък да сподели възхищението си.
Ако в конкретен диалог се изразят тези мнения, някои от участниците в него биха си помислили, че изказващия е или антагонист, или ласкател.
Откровеността винаги е насочена към определени персонажи; роднини, близки, приятели, познати или непознати. Всеки би я приел различно (позитивно, негативно или с озлобление).
Така, че вероятността човек да бъде откровен (искрен) към определен персонаж, чийто характер и поведение не познава, може да спечели благоволение, приятелство, симпатия, но може да спечели негативизъм, омраза, дори и да си изпати.

© Николай Пеняшки – Плашков

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: