ЗАВИЖДАТ ТИ ЗА ТЕЗИ ТОПЛИ ДУМИ…

Завиждат ти за тези топли думи,
за този земен и човечен стих,
за тези непознати, светли друми,
които аз на тебе посветих.
А знаят ли сега какви тревоги
разкъсваха те яростни въжа ?
Аз тебе те разпъвах върху огън.
Благодаря, че издържа.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: