АМЕРИКАНСКИ ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ

Мая Анджелоу  (1928 -); псевдоним на Маргарит Джонсън, е американска поетеса, писателка, актриса и общественичка.
Автор на няколко автобиографични книги, тя е една от видните фигури на движението за граждански права в средата на 20 век.

Джон Ашбъри   (1927 -); Той  е автор на поезия с експериментална форма, която първоначално е трудно възприета. По-късно получава много поетични награди, включително „Пулицър” през  1975г.

Йосиф Бродски   (1940 – 1996); Той е руски и американски поет, носител на Нобелова награда за литература за 1987 г.

Уилям Бъроуз (1914 – 1997); Той е познат още със своя псевдоним  Уилям Лий, е американски романист, поет, есеист и художник. Бъроуз е важна фигура в т. Нар. Бийтпоколение. Като модернист  оказва голямо влияние върху поп културата и в литературата.  Смятан е от мнозина за „един от най-политически язвителните, културно влиятелни и оригинални творци на  XX век” Бъроуз пише 18 романа и новели,  6 сборника с разкази и 4 сборника с есета. Неговите интервюта  и кореспонденция са събрани в 5 тома.

Руфъс Уилмот Грисуолд   (1815 – 1857);  Той работи като журналист, редактор и критик във Филаделфия, Ню Йорк и на  други миста. Изгражда голяма литературна репутация, която се дължи отчасти на сборника „Поезията и поетите на Америка“, която се печата за пръв път през 1842 г. Тази антология е най-обширната по това време, като включва това, което Грисуолд смята за най-добрите примери за американска поезия.
Грисуолд се смята за експерт в американската поезия и е един от ранните защитници на включването ѝ в американския учебен план. Той също подкрепя създаването на закон за авторското право ,   като говори на конгрес от името на издателската индустрия, макар той самият да е нарушавал авторското право. Негов колега редактор отбелязва, че „дори когато говори най-силно, [той] краде най-бързо“.

 
Емили Дикинсън
(1830 – 1886); Емили Елизабет Дикинсън е  е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина (повечето източници назовават от седем до десет). Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезиета на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част от стиховете съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, от който са проникнати писмата на поетесата към приятелите ѝ.

Боб Дилън /Робърт Алън/    (1941 -); Той е американски певец,  музикант, композитор, актьор, поет и сценарист,  известен в музикалния свят в продължение на 5 десетилетия. Голяма част от най-популярните му работи са създадени през 60-те години на 20 век, когато той се превръща в една от знаковите фигури на общественото недоволство в Съединените щати. Ранната поезия на Дилън включва много политически, социални и философски елементи.

Тимъти Дуайт  (1752 – 1817);  Той е американски поет, един от  от първите певци на младата американска нация, най-известен с 11-томната си поема „Завладяването на Ханаан“ (10 000 реда римувана реч), в която сравнява американските заселници с древните израилтяни и внушава идеята, че американците са в правото си да изтребят индианците, както древните израилтяни са изтребили ханаанците ( Библия, Числа, Глава 33, 50:56).

Като поет Дуайт е член на литературна група от последните две десетилетия на 18-ти век, известна като „Хартфордски умове“ („Hartford Wits“), в която членуват редица известни на времето си интелектуалци — все почитатели на нео-класицизма в изкуството. Те се радват на ентусиазирана читателска публика сред своите сънародници, които ги считат за гениални. Всъщност всички те подражават на английските неокласици (а английските неокласици на свой ред подражават на Омир и Вергилий). Дори в най-известните им произведения липсва оригиналност и свежест. Стихосложението им е тежко и тромаво, темите –отвлечени и пуритански строги, а героите им най-често носят библейски имена.

Томас Стърнз Елиът (1888 – 1965); Той е англо-американски поет, драматург и литературен критик, чиито творби като „Любовната песен на Дж. Алфред Пръфрок”, „Пустата земя” и „Четири квартета” се смятат за едни от най-великите постижения на  модернизма от 20 век. Носител на  Нобелова награда за литература за 1948 година.

Реймънт Карвър   (1938 – 1988)  ; Майстор на късия разказ.

Е. Е. Къмингс  (1894 – 1962) ; Над 900 публикувани стихотворения, два романа, множество скици и рисунки и др.

 Стенли Кюниц   (1905 – 2006) ; Продължава да твори до смъртта си – 100 годишна възраст. Творчеството му е повлияно от Карл Густав Юнг.

 
Урсула Ле Гуин
 (1929 – ); Автор на романи, поезия, детски книги,  фентъзи. Носител е на няколко награди Хюго и Небюла , на наградата Гандалф Гранд Мастър през 1979 г. и наградата Гранд Мастър на асоциацията на американските автори на научна фантастика (Science Fiction and Fantasy Writers of America) през 2003.

Хенри Уадсуорд Лонгфелоу  (1807 – 1882) ; Той също е първият американец, който превежда Божествена комедия на Данте Алигери и е един от петте члена на групата позната като Домашните поети.


Джеймс Ръсел Лоуел 
(1819 – 1892) ; Американски поет от романтизма, критик, редактор и дипломат.

 
Лоурънс Ферлингети 
( 1919 – ) ;  е американски поет, художник,  Книгоиздател, представител на бийтпоколението. Член на попечителския съвет на международното движение „Живопис и поезия”.

 

Едгар Лий Мастърс  (1869 – 1950);  е американски поет, писател, драматург и биограф на прочути личности като Уолт Уитмън, Марк Твен, Ейбръхам Линкълн. Най-известното му произведение е „Антология Спун Ривър“ – стихосбирка, съставена изцяло от епитафии на измислени персонажи.

 

Уистън Хю Одън  (1907 – 1973);  Той е считан от мнозина за един от най-великите поети на  XX  век. Поезията на Одън е забележителна със своите стилистични постижения, своето отношение към моралните ценности и политическите въпроси, както и с разнообразието си от емоции, форми и тематики. Централните теми на творбите му са  любовта, политиката и
гражданските права, религията и моралът, както и отношението между човеците и анонимния, безпристрастен свят на природата.


Сивия Плат
(1932 – 1963); е американска писателка, най-широко известна със своята поезия. През 2003 е направен биографичен филм за нея – „Силвия“ с  Гуинет Полтроу  в главната роля.


Уилям Хенри Леонард По 
(1807 – 1831); често просто Хенри По, е моряк, поет и брат на Едгар Алън По и Розали По. Една от неговите творби –  „Пиратът” – представлява измислено описание на връзката между Едгар По и Сара Елмира Ройстер в Ричмънд. Хенри умира от туберкулоза през 1831 на 24-годишна възраст.


Ричард Уилбър  
(1921 – ) ;  За първи път публикува свое стихотворение на 8 години в списанието John Martin’s Magazine. Първата му книга The Beautiful Changes and Other Poems (Красивите промени и други стихове) излиза през 1947. Оттогава е издал няколко тома с поезия.
Уилбър работи като преводач, като специализира във френската литература от 17 век: комедиите на  Молиер и драмите на  Жан Расин. Неговият превод на Тартюф е приет за стандартен текст на пиесата на английски и два пъти поставян в телевизионни театрални  постановки. Носител е на множество отличия, сред които наградата „Пулицър” и National Book Award през 1957 г.,  наградата на името на Една Сейнд Винсент Милей  и наградата „Болинген“. През 1987 г. Уилбър става вторият поет след Робърт Пен Уорън, избран за поет-лауреат на САЩ  и национален консултант по поезия. Втора награда „Пулицър“ печели през 1989г.


Уилям Карлос Уилямс
(1803 – 1878); е американски писател и поет, представител на модернизма и  имажизма. Работи също като общопрактикуващ лекар и педиатър. Уилямс има богата литературна кариера. Творчеството му включва стихотворения, разкази, пиеси, романи, критически есета, автобиография, преводи и кореспонденция.
През май 1963 е удостоен
посмъртно с награда Пулицър за „Картини на Брьогел и други стихотворения“ (Pictures from Brueghel and Other Poems, 1962) и Златен медал за поезия от Националния институт за хуманитарни науки и изкуство (САЩ).


Сара Хелън Пауър Уитмън 
(1819 – 1878); е американска поетеса, есеистка и спиритуалистка. Тя също има любовна връзка с писателят и поет Едгар Алън По, пишейки през 1860 (11 години след  смъртта  на По) своя труд „Едгар Алън По и неговата критика“, където опровергава неверните твърдения на
Руфър Уилмот Грисуолд.

Уолд Уитман  (1819 – 1892); е американски поет, есеист и журналист.   „Стръкчета трева“ е неговата книга, която той пише цял живот и издава в различни варианти. Друга негова книга е „Майка и дете”  в превод на български от Венцеслав Константинов.

Робърт Пен Уорън  ( 1905 – 1989) ; е американски поет, романист и литературен критик. Добива известност с романа си „Цялото кралско семейство” („All the King’s Men“), за който печели награда  Пулицър за роман през 1947 г. Още две награди Пулицър, за поезия, печели през 1958 г. за „Promises: Poems“ и през 1979 г. за „Now and Then“. Той е единственият писател печелил тази награда и за проза и за поезия. Преподава в Университета на Минесота.

Робърт Лий Фрост ( 1874 – 1963);  е американски поет, четирикратен лауреат на наградата  Пулицър ( 1924, 1931, 1937, 1943).


Ричард Бъкминстър Фулър 
(1895 – 1983); е американски инженер-конструктор, архитект, изобретател, иноватор, поет, лектор и автор на множество публикации, на близо 30 книги, редактор и издател на собственото списание Shelter (1930-33), с което възражда и популяризира гръцката дума “екология”, а най-вече дава трибуна на идеята на живота си за развитието на “Вникваща и предвидливо проектираща наука” (Comprehensive Anticipatory Design Science). Наука, която да работи за изпреварването и решаването на основните общочовешки проблеми с помощта на иновативни технологии, осигуряващи “повече и повече за живота на всеки с все по-малко средства”.

Джеймз Лангстън Хюз (1902 – 1967) е американски поетписател и фолклорист.
През 1926г. издава и първия си едноименен том с поезия. В поезията си Лангстън Хюз използва ритмите на афроамериканската музика – особено  блус и джас. Вторият му том с поезия „Fine Clothes to the Jew“ е издаден през 1927 г., но не е приет добре от съвременниците. По-късно бива считан за един от най-добрите томове на Лангстън Хюз.

 Едгар Алън По (1809 – 1849) ;  е американски писател, поет, редактор, и литературен критик,  считан за представител на американския  романтизъм. Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии (виж макабра), и е един от първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Става създател на
детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика  като  жанр.. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота му.

Хилда Дулитъл (1886 – 1961); Тя е американски поет и романист. Пише и мемори. В началото на 20 век е известна с връзките си с поетите авангардисти като Езра Паунд и Ричард Aldington.
В нейната позия се чувсват заемки от старогръцката литература, митология и класическите поети.

Марк Доти  (1953 – )
Той е автор на няколко стихосбирки, най-наскоро Пожар на огън: Нови и избрани стихотворения „(HarperCollins, 2008), които са получили Националната награда за книга на училище на изкуствата (2005); източник (2002); и сладки машина ( 1998).
Други колекции включват Атлантида (1995), който получи наградата за посланик на книги, на Бингам награда за поезия, и ламбда литературна награда; My Александрия (1993), избран от Филип Ливайн за националните серии за поезия, която спечели Националния книга Критиците кръг наградата и Т. С. Елиът награда на Великобритания, и също беше Национален книга финалист награда; Витлеем посред бял ден (1991); и костенурка, лебед (1987).
През 2010, Graywolf Книги публикува колекция от есета за поезия „Изкуството на описание: света в Word, в който Доти твърди, че“ поезия concretizes, единствено число, неповторимо момента, чукове на речта форма за това как се чувства на себе си “

Той също така публикува Небето крайбрежие (1996), която получи на PEN / Марта Albrand награда за първи Nonfiction. Други мемоарите на Доти включва Firebird (1999), Натюрморт с стриди и лимон: обекти и интимност (2000), и куче Години (HarperCollins, 2007).
Доти е получил стипендии от „Гугенхайм“, Ingram Merrill, Рокфелер, и меджид основите, и от Националната фондация за изкуствата. Той бе избран за един академия Канцлер 2011 година.
Той е един от изтъкнатите писатели  в университета Рутгерс.

Джеймс Дики  (2 февруари 1923 г. – 19 януари, 1997)
Той е американски поет и писател. Назначен е за поет лауреат и консултант в позията към Библиотеката на Конгреса през 1966 г.
След назначаването на работа той публикува първия том от събра-ните стихотворения, „Стихотворения 1957-1967“ през 1967 година. Публикуването може да представлява най-добрата работа на Дики, и той приема  позицията на професор по английски език и писател в  Университета на Южна Каролина и в Колумбия.

Рита Дове (родена в  Акрон, щата Охайо, на 28 август, 1952.)
Тя е първата жена /негър/ поетеса, която работи като консултант  в Библиотеката на Конгреса.
Става научен сътрудник в Ателието на писателите на Университета в Айова. Впоследствие получава магистратура по творческо писане и издава първата си книга с десет стихотворения (1977).
Пише фантастика и романи.

 
Хенри Дюма

Той е американски поет и е роден в Sweet Home, Арканзас.
През 1967 г. той преподава в Хирам Колидж в Охайо и по-късно същата година става директор на езикови семинари в експеримента на Southern Illinois University в програма за висше образование.
Дюма пише не само поезия, но и разкази.


Пол Люрънс Дънбар
(1872 – 1906)
Пол Лорънс Дънбар е първият афро-американски поет и писател.
Роден през 1872 г. в Дейтън, Охайо, той е син на бивши роби и съученик на Орвил Райт на авиационната слава.
Въпреки че е живял да 33 години е писал много разкази, романи, либрето, пиеси, песни, есета и поезия, с която става най-много известен. Става много популярен сред всички свои читатели неза-
висимо от расата. Неговите творби се четат и в днешно време от ученици, студенти и учени. Той е изключително талантлив в поезията, както Марк Твен в прозата.

Алис Дънбар Нелсън (1875 – 1935)

Алис Рут Мур Дънбар Нелсън  е  американски поет, журналист и политически активист.
През 1895 г. първата си колекция от разкази и стихове. Същевременно се изявява и като успешна журналистка.
В произведенията си Дънбар Нелсън обсъжда трудностите, пред които са изправени развиващите се смесени раси в Луизиана.

Робърт Дънкан  (1919 – 1988)  Той е американски поет и привър-женик на западната езотерична традиция. Прекърва по-голяма част от кариерата си около и в Сан Франциско.
Макар и свързана с произволен брой литературни традиции и училища, Дънкан често се определя с поетите от новата американска поезия. Зрялата работа на Дънкан се появява през 1950-те в ли-тературен контекст. По време на възраждането в Сан Франциско Дънкан се явява ключова фигура.

 

Анита Ендрюз
Анита Endrezze е поет, писател и художник. Тя е полу-янки, индийски и половината Европа (Slovian, немски, румънски, и северния италиански). Нейната работа е публикувана в 10 страни и преведена на 7 езика. Тя е говорител на Държавния съвет на Вашингтон.
Нейният най-новата книга, хвърляне Fire, Слънцето на вода на Луната, е една  смесица от древни митове, поезия, списания екстракти, разкази, и есета.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: