СТИХОВЕ ОТ ЕМИЛИ ДИКИНСЪН

Научихме любовта добре –
буквите – думите – първа глава
от книгата – и откровението –
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас –
видя във другите очи –
светло незнание на дете –
детско незнание – да личи.
Което единият не бе разбрал –
искаше на другият да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта –
и истината – с много страни!

* * *

Аз обитавам Вероятността –
по-хубава къща от Прозата.
Със по-многобройни врати –
и по-широки прозорци.
Тук стаите са като кедри –
през листата им не се вижда.
И отгоре – вечни тавани
небето съзижда.
Гостите са най-красивите –
а работата ми е тая –
да разперя тесните си ръце –
и да прибера рая.

* * *

Има самота на мястото –
има самота на водата
и на смъртта – но при всички тях –
все едно, че си в тълпата –
при това дълбоко седалище –
тази полярна себичност –
душата, познала себе си –
гранична Безграничност.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: