ПОЕМА ЗА ДЪРВОТО
Габриела Мистрал
Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев
…
Побратиме дърво, дълбоко
в пръстта забил нокте кафяви
и в жажда по небе високо
разведрено чело възправил:
ти примири ме с тая тиня,
с чиито сокове се храня,
но своята родина синя
ми дай да помня непрестанно.
Вестиш на пътника по пладне
присъствието си насъщно
с широката си сянка хладна
и с нимбата на свойта същност
Как да разкрия научи ме
на битието във лъката
влиянието неизтощимо
на своята душа богата.
Дърво, създател благ и вещ
на плодове със дъх тамянен,
на дървесина за строеж,
на вятърът благоуханен
и стряхата на листа свеж,
на соковете благовонни
и чудодейната смола,
изпълнено с ръце от клони
и сладко пеещи гърла:
стори ме като тебе щедра,
тъй плодовита аз да стана,
че със сърце и мисъл ведра
света да мога да обхвана.
И нека никое усилие
ме никога не уморява,
и нека мойто изобилие
се лее, без да намалява!
Дърво, де пулсът на живота
бий толкова успокоен,
и тъмни страсти не боботят,
и спира трескавият ден:
покой и мярка дай ми само,
мъжествената яснота,
що вдъхна в елинския мрамор
дъха на божествеността.
Дърво, ти си било отвеки
утроба кротка на жена
и всяко клонче в гняздо леко
люлее рожбица една:
дари ме с листи гъсти, тежки,
за да склоня тъй, мълчешком,
онез, що във леса човешки
клон не намериха за дом.
Дърво, изпълнено с обилни
богатства, с вечна мощ, дърво,
възправено като закрилник
на всяко слабо същество:
стори във всяко състояние
– детинство, старост, гнет суров –
душата ми да грей и храни
към всички същества любов.
peniashkiplashkoff
