ЦЕЛУНИ МЕ, А СЛЕД ТОВА МЕ РОДИ

автор: Джемал Сюрея   /турска поезия

Свян
завързват сега
класовете на руси момчета.

От полето –
нехаен люляков дъх от полето
връща нашето слънчице.

Преливайки от къщи и балкони
настанява се в гласа ми то.

Бучинишът гъвкав на гласа ми
Бучинишът пъстър на гласа ми.

А вятърът: слонова кост
Устремена към птиците.
Планина: слънчев скелет.

Сред дъсчените статуи
малкото на морето – огромно.

Виждам кръв виждам камък
сред всички тези статуи
кошмарът е хладнокръвeн новак
– млечната пращяща смокиня на безсънието –
и нито капчица в пчелните кошери.

Невръстно момче бях, когато мама почина
целуни ме, след това ме роди.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: