КЪПАНЕ В ПОЛУНОЩ

автор: Янош Пилински

Разстлало бистрите води,
днес остро като нож блести
и диша езерото чисто и
огледалото му в тих
замах ръцете ми с борба
разчупват. Разгневена паст
ме дръпва с зъби в свойта глъб.
Аз лягам победѐн по гръб,
заслушвам се в нощта. Звезди
блещукат – риби сред води
на запустели небеса,
рой птици, плувнали в нощта.

Следя ги в полета им тих
сред зейналите пустоти
на небесата, аз – сиротен звяр,
в апатия притиснат, спрял,
замрял, какво ли търся тук
и чакам втренчено, без звук,
и люспи хлъзгави отвред
облепват моето сърце;
там ужас сладостен пълзи,
харпун неумолим, забит
потайно някак в мойта гръд,
водата е – таз тиха глъб.

Че там под мен поля трептят
от водорасли, миди спят
и тръпнат нежно в сън блажен
в света си здрачно осветен.
И сякаш чул от нейде зов,
пропада нощният покров;
звезди ли, воден мъх ли там
повлича – де съм, сам не знам:
като предвечен празник, де
в едно със мен вода, небе –
залели всичко – слушат в здрач
безвременен, незнаен плач.


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: