ГЪРБОМ

автор: ВЛАДИМИР ЛУКОВ
**************************

С гръб към Земята, с очи към Небето
гледката пада в душата…
Няма във нея ни помен от мисъл,
нито от чувство познато.

Облак самотен само надвисва –
дипли, раздипля лазура…
И се разкрива далечен и близък
в гръм, предвещаващ буря.
Той ли ме гледа! Аз ли го гледам!
(Ех, какъв си красавец!)
Тъмен отдолу, сив по средата,
отгоре бял като старец.
Слънцето скрито – явно му дава
своята златна корона…
И увенчава с лъчи на прослава
този неясен говор…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: