Тревожно зад вековните гори…

автор: ПЕНЬО ПЕНЕВ
************************

Тревожно зад вековните гори,
щом затръби тръбата призори
и на атака пак ни призове –
аз искам там и мойте стихове
като бойци на батальона в бой
да тръгнат с атакуващия строй.

Нощта отдавна вече превали.
Задъхват се в предутринни мъгли
усоите и стенат с вой зловещ.
Догаря бавно лоената свещ –
четвъртата свещ вече се стопи.
Но аз не спя. Не трябва да се спи!

За мене няма никога „отбой“! –
Поетът е безсменен часовой !

1952

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: