Тревожно зад вековните гори…
автор: ПЕНЬО ПЕНЕВ
************************
Тревожно зад вековните гори,
щом затръби тръбата призори
и на атака пак ни призове –
аз искам там и мойте стихове
като бойци на батальона в бой
да тръгнат с атакуващия строй.
Нощта отдавна вече превали.
Задъхват се в предутринни мъгли
усоите и стенат с вой зловещ.
Догаря бавно лоената свещ –
четвъртата свещ вече се стопи.
Но аз не спя. Не трябва да се спи!
За мене няма никога „отбой“! –
Поетът е безсменен часовой !
1952