РАЗБУЖДАМ УЛИЦИТЕ

автор: Георги Чобанов
***************************

РАЗБУЖДАМ УЛИЦИТЕ
с недоспали стъпки…
Към Слънцето
протягам неродени дни.
Да ги обгърне с дъх горещ.
Да ги подпали!
Така родени –
да ги приюти.
Но като вярно псе,
щом клекне мракът
пред земния ми дом,
с най-звездната врата –
стоварвам
укротените си часове
под нощната,
от сънища на лястовици,
натежала стряха…
Додето утрин – недопита глътка,
не съм забравил
сред съня ù!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: