Змейова невеста

автор: Мария Гюзелева


-Кажи сега, Алех ефенди, що ще ме питаш? – засука мустак Хаджи Генчо и се подсмихна доволно.
Чинеше му се, че знае що ще го пита, ама знае ли се дали птичето ще литне, дорде не излети…
-Аллах, Генчо ага, ти е дал щерка… – започна беят, но Хаджи Генчо го прекъсна бързо-бързо.
-Тъй, тъй, Алех ефенди, щерка… – усмихна се широко той и скритом се ощипа по ръката. – Сега ще я извикам…Дано, дъще, я ни донеси по едно кафенце, да си разквасим устата…
Дана, която шеташе в съседната одая, кой знае защо се сепна.
„Не е на добро.“, помисли си тя и остави шетнята си.
-Чуя, тейко.Ей сега. – обади се тя и се зае с кафето.
В същото време Алеф ефенди още не бе стигнал до същината на въпроса и Хаджи Генчо взе да губи търпение.
-Много хубави моми са се навъдили по вашите земи, Генчо ага.Даже ханъмите лека-полека почват да им завиждат…Въздишат след тях, се едно нищо си нямат, горките…А те, голтачките, все с вдигната глава, стройна снага и леко-леко стъпят…Ще речеш – само те на тоя свят…
-Тъй ами… – почна да се ядосва Хаджи Генчо, но може ли да каже нещо?
-Вървят си, стройни и хубави, без пукнат гологан и си мислиш: що ли са толкова горди, като имат само едната си хубост?
-Е, ама прави са момите ни, ефенди.Че то, ако си грозен, кой ще тъ земе? – поклати глава Хаджи Генчо и го огледа от главата до петите.
-Тъй, тъй, Генчо ага, тъй…А щерка ти хем хубава, хем покорна…Ще ли ми я дадеш за ханъма?
Хаджи Генчо скокна възрадван.
-Давам я, Алех ефенди, давам я!
Нещо изтрополя навън след тия думи, двамата се спогледаха учудено и Хаджи Генчо, досещайки се каква е работата се усмихна мазно.
-Малко ще се забави кафето, ефенди, ама тя от радост…
***
-Аз турчин за мъж не ща!По-добре за змей да се омъжа! – извика Дана и се хвърли към майка си. – Що да правя, ма мамо? – изхлипа тя и склони лице върху гръдта й.
Хаджигенчовица я погали по главицата нежно.
-Не знам, пиле, не знам.Баща ти вече е решил: ханъма ще ставаш и туй то.На миндери ще лежиш, ще закриваш лика си чужди очи да не го омърсят и сто пъти по-богата от сега ще ни бидеш…
Дана вдигна глава гордо.
-Не му ща аз парите на бея!
-Ех, дъще, баща ти решава, не аз…Даже като минувах покрай гостната одая баща ти и времето определи…На Голяма Богородица лична ханъма ще станеш…
***
-Ти си виновна! – скокна срещу жена си Хаджи Генчо. – Такава висока чест ни оказва беят, а тя го не ще.По-добре, казва, за змей да се мъжа, тоя друговерец мъж нема да ми биде…Ще се обеся, ще се удавя, ама негова не ще съм!Преди, като дойдеше някой за нея, ти все ме молеше: „Остави ми я, мъжо, малка е още!Само още годинка…“И още една…И още една…И аз, глупакът, нали все те слушам, малка е, викам, след някоя годинка елате…Сума ти хора я искат…Българи, турци…А сега сам беят я иска и тя се опъва…
-Аман, мъжо, турчин…
-Млък!Негова ще е и туй то.Решил съм…
Зад вратата на одаята си, Дана мълком заплака.Без да ще, чула че всичко и сега мърдане нямаше.
„Да избягам, беят има дълги ръце, ще ме намери…Камък да си туря, мама ще плаче…Що да правя, месечинко, кажи ми?“
***
Времето бързо минава, от себе си следа не оставя.
Дойде сватбения ден и Дана блесна в новите си булчени одежди между своите дружки като луна сред облаци.
Още ей толкова и ще е жена на бея.
-Завиждам ти, сестричке. – усмихна й се Стана, дъщерята на попа. – Един богат турчин идва преди два дни, ама тейко се запъна.Друговерец, казва, не ща!На Ранко Гърбавия ще те дам, ако треба, ама е христиенин…А беят, сестро, чувам, бил и красавец…
Дана й се изплези, разсмя се подигравателно и запя:
Змей да ме намери,
змей да ме хареса,
змей да ме открадне,
негова ще бъда…
Докато Дана пееше, нещо изтрещя и дружките й се разпищяха.
-Дано ма, спри! – извика й гневно Ганаила, дъщерята на Здрава Билкарката. – Като едното нищо ще дойде!
-Да идва! – отмахна булото си Дана и пак запя.

Турчина не искам,
щом си либе немам,
змеят да ми биде…

-Дано ма, какви ги приказваш?! – прогърмя отнейде и гласа на Хаджи Генчо. – Всеки миг мъжо й ще дойде, а тя приказва врели-некипели!
Змей да ме намери,
змейова невеста
аз ще бида, мамо…
-Дане, пиленцето ми, недей! – изплака Хаджигенчовица и щом взе булото й в ръце, нещо изтрещя отново.
Дружките й се разпищяха още по-силно, но очите на Дана си останаха все така весели.
-Ех, сестрици, не унивайте!Беят друга ще си намери!Мигар сте по-грозни от мене? – запита Дана и гласът й се изви отново силен и ясен.

Змей да ме хареса,
змей да ме обикне,
змей да ме открадне,
негова ще бида…
Турчина не искам,
змейова невеста
аз ще бида, мамо…

-Дано ма, истина ли казваш? -рече отнейде един гръмовен глас и всички замряха.
– Видя ли сега, – хвана Ганаила ръката на Дана, – змеят идва!
-Да идва! – рече тихо Дана и като се отскубна от Ганаила, извика. -Ей ме на!Искаш ли ме?
Нещо изтрещя за трети път, стъклата на прозорците се пръснаха на хиляди късчета и една вихрушка влетя в одаята.
Обви Дана и когато се разнесе, от Дана нямаше и следа…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: